Мадридчани влизат в ресторант, обявил меню с намаление. Снимка: Ройтерс

Да похапнеш пушена шунка сред приятели на чаша вино в Испания е социален ритуал. Но откак настъпи икономическата криза, напливът в ресторанти и т.нар. барове “тапас” (в които към бирата или виното предлагат различни мезета) понамаля.

Часът е 23. Двойки и групи приятели вкусват нарязани на тънко колбаси и задушени с мед патладжани в бар-ресторант “Биоца” в Мадрид. Съвсем обикновена вечер в страната на “тапас”, като изключим, че барът е доста празен и са заети само няколко от 29-те маси. А само допреди месеци трябваше да разчиташ на лакти, за да си пробиеш път до тезгяха на бара… Засегналата жестоко Испания икономическа криза не подмина и тези места. И макар да не успя да откаже мадридчани да ходят по заведения, тя ги принуди да бъдат непривично умерени.

В края на 2008 година Испания навлезе в рецесия за пръв път от 15 години. Безработицата расте по-експлозивно, отколкото навсякъде другаде - през февруари достигна 15,5 процента, а според Испанската централна банка през 2010-та. може да достигне и 20 на сто.

“Тази вечер има към 60 души - с 20 процента по-малко, отколкото обикновено в такава нощ”, оплаква се Мануел де ла Кайе, главен сервитьор в “Биоца”, който се намира в шикозния мадридски квартал Саламанка. Той твърди, че приходите на заведението са спаднали с 10-15 процента за последните четири месеца, в които икономическата криза се изостри.

“Този месец започнахме да сервираме “тапас” не само на бара, но и в ресторантската част, която по начало е запазена за по-скъпите готвени ястия,” обяснява Кайе. “Биоца” изглежда съвсем не е изключение. Според националния статистически институт оборотът в рeсторантьорския сектор и в питейните заведения е започнал да спада преди година. В сравнение с миналата година бизнесът е отчел спад от 8,2 на сто миналия декември и 5,2 процента през януари. В Испания обаче социалният живот тече по традиция по-скоро навън, отколкото у дома, и ресторантьорският бизнес засега удържа положението.

“Ходенето по заведения е неразривна част от испанската култура, много повече, отколкото във Франция”, коментира Раул, 38-годишен адвокат, който е на ресторант с 34-годишната си съпруга Сусана. “Баровете и ресторантите не са толкова засегнати. Разликата е, че печалбата им се изразява вече не в двуцифрено, а в едноцифрено число”, казва той. Сусана, университетски преподавател, добавя: “Тук хората разсъждават така: Окей, нямам много пари, но това, с което разполагам, мога да похарча в бар”.

Луис Адиего, съсобственик на музикален клуб “Ла Куева дел болеро”, отбелязва, че по-слабата посещаемост е най-фрапираща между понеделник и четвъртък. “Преди кризата хората отиваха на заведение независимо какъв ден от седмицата е. Сега го правят главно през уикенда”. А и мнозина минаха от вино или джин с тоник на по-евтината бира.

В перо “свободно време и забавления” испанците пестят и от кино. По данни на министерството на културата миналата година тукашните киносалони са регистрирали 14,3 милиона зрители - с 1,4 милиона по-малко в сравнение с 2007-ма.

Заведенията за бързо хранене вървят добре благодарение на ниските си цени. Миналата година Макдоналдс увеличи оборота със 7 процента и откри 17 нови ресторанта в Испания. Друга американска верига за бързо хранене - BBQ Chicken - миналия месец обяви, че планира да открие 30 заведения. Това е своеобразен връх в Испания, чийто престиж на международната гастрономическа сцена в последните години расте.

По БТА